Ча-ча е танц, идващ от Куба и разпознаваем най-вече като ча-ча-ча. Неговата основа е комбинация между два танца – “мамбо“ и “данзон”. Ча-ча добива най-голяма популярност през 50-те години на 20-ти век.

    Работейки с charanga групата „Orquesta America” в кубинските зали в Хавана, Enrique Jorrin (цигулар и композитор) осъзнава, че повечето от тълпите свързват ритъма на “danzon-mambo” с по-бавен мамбо танц, който създава трудност. Тогава решава да композира музика, която е силно фокусирана върху първия ритъм с ясната цел да се премахне т.нар. „синкопиране“. Това поражда тройната стъпка при изпълнението на танца, която създава звука на ча-ча-ча от обувките на танцьорите.

    Танцът е бил представен пред американска публика през 1954 г. и до 1959-та става толкова популярен, че се категоризира. В днешни дни е най-разпространения латино танц в САЩ. Enrique и групата му записват две нови композиции през 53-та – „La Enganadora“ и „Silver Star“, които стават първите записани ча-ча песни в Куба. Този нов стил и музика стават доста модерни в хаванските танцови зали – една мания, която до 1955 г. успява да се разпространи в Мексико сити и целия свят. Основите на днешната ча-ча са били преподавани от английския учител Pierre Margolie.

   Ча-ча е жизнен, пищен и игрив танц. Лекото му чувство придава уникален и забавен характер, който се свири между 110 и 130 удара в минута, носейки щастлива и парти атмосфера. Често той се танцува на автентична кубинска музика, но това не го ограничава да бъде изпълняван и в други стилове като кънтри, фънк и хип-хоп.

    За да изглежда красиво ча-ча изисква да бъде изпълняван с малки стъпки и много кубински движения в ханша, тъй като е в 8 такта. За всеки 4 такта се правят две бавни и три бързи стъпки като се броят „1-2-ча-ча-ча“ или „бавна-бавна-бавна-бърза-бърза“ стъпка. Следователно се правят пет стъпки на четири такта. Footwork-ът обикновено е прост и набляга най-вече на преместване на тежестта от единия на другия крак.

    За да изглежда по-професионално, танцьорите трябва да овладеят кубинското движение в ханша, характерно за латиноамериканските танци. Това е специфичен body movement на ханша, в който се извършва нагоре и надолу с последователно огъване и изправяне на коленете. Танцът е напълно завършен, когато двамата партньори синхронизират движението докато танцуват паралелно един на друг.

    Ча-ча-то е много подобен на румбата и мамбото като много от стъпките са сходни. Разликата между тези стилове е, че бавните стъпки на румбата и мамбото са заменени с тройната стъпка в ча-ча.