Най-общо казано:

    Меренге (исп. merengue) е традиционен доминикански музикален и танцов стил и е един от най-динамичните в Карибските райони. Танцува се бързо и заема голяма част от многобройните ритми, популярни в наши дни по целия свят. Меренге има повече от стогодишна история, но видът, в който го познаваме днес съществува сравнително от скоро.                     Промените във времето са дълбоки – от фолклорна музика меренге се превръща в комерсиално направление. Заедно с това са се променили и текстовете, както и маниера на изпълнение. Тази музика и танц отдавна са излезли от пределите на своята родина и са стигнали до САЩ и Европа. Отчасти се дължи на това, че голям брой от изпълнителите живеят именно там.

    Меренге е комбинация от африкански и латиноамерикански музикални традиции като не прилича на останалите карибски ритми като салса, кумбия, мамбо, сон, калипсо. Привлекателното в него е веселото звучене.

    Петте характерни инструмента, които създават така ритмичната мелодия на меренге са тамбура, гуира, саксофон, акордеон и тромпет. Особен колорит бива придаван на музиката и от самите гласове на изпълнителите, които са доста специфични за региона.

Историята на меренге

    За произхода на меренге съществуват доста спорове. В музикално отношение той се свързва с кубинската музика „Упа“, която имала част наречена меренге. Обаче танцът произлиза от остров Хиспаньола, една трета от който в момента се нарича Хаити, а останалата е заета от Доминикана. В началото на 20-и век възникнало движение за възраждане и утвърждаване на меренге. За целта текстовете трябвало да се избавят от вулгарните изрази. През 1930 г., когато Рафаел Трухильо, кандидат вицепрезидент, поканил за своята предизборна кампания оркестри, които изпълнявали традиционното меренге, танцът се счита за национален на Доминиканската република.

    Така меренге отново завладяло народните симпатии. По същото време музикантите с класическо образование правели опити да разнообразят мелодията като започнали да съчиняват прилични текстове. Междувременно възникнал и трети вариант на танца – т.нар. „памбиче“ (от Palm Beach), който бил променен от танцувалните възможности на американските моряци, които през 1916-1924 г. окупирали територията на Доминиканската република.

Възникване на танца

    Меренге стремително завладява симпатиите на доминиканското общество и постепенно измества няколко други ритми като тумба например. Тумба бил изключително сложен танц, изискващ сериозни физически усилия. Поради лесното изпълнение на меренге, то бързо превзело привържениците на тумба.

    Меренге съществува в натуралния си вид само в някои части на Доминиканската република. Състои се от “paseo” (походка), тяло и “jaleo”. С течение на времето походката изчезнала, телата се раздалечили а „jaleo“ постепенно се измества от по-нови екзотични ритми.

    Като цяло в наши дни танцът меренге представлява следното: мъжът и жената, прегръщайки се извършват движения в различни посоки и се въртят наляво и надясно. Това се нарича „салонно меренге“ (merengue de salon) и в него партньорите никога не се разделят. Съществува и друг вариант на този танц – „меренге с фигури“ (merengue de figura), където танцуващите правят множество „украшения“ на движенията, но и в този случай партньорите са неразделни.

Меренге в наши дни

    Може да се танцува самостоятелно или в двойка като хвата може да бъде близък или раздалечен.

    Този танц не изисква резки движения. Ако някой се движи по-дръзко, то отстрани погледнато изглежда неестествено и. Колкото по-естествено се движите толкова по-добре изглежда отстрани. Импровизирайте колкото може повече и спазвайте единственото изискване – не изпускайте ритъма. Именно затова меренге е много популярен танц в нощните клубове и дискотеки – защото не е нужно човек да е професионалист, за да го танцува.