fbpx

Салса руеда или т.нар. „Rueda de Casino“ се появява през 1956 г. в Хавана, Куба. Танцуващите двойки се подреждат в кръг (rueda на испански) и при сигнал на един от участниците, наричан „певец“ (cantante от испански), те се сменят.

    „Rueda de Casino“ се налага като партньорски танц, произхождайки от
кубинския градски „son” и кубинската „cha-cha-cha”, обединени от “cuban mambo”, “rumba guaganco”
и северноамериканския “jive”. Casino танцьорите често импровизират с препратки към
други стилове, интегрирайки движения, жестове и разширени пасажи от фолклорното
наследство. Това е особено вярно за африканските кубинци. Такива импровизации
могат да включват екстракти от румба, танци за африкански божества (Orishas),
по-старите популярни танци като Cha-Cha и Danzón, както и всичко, което
танцьорът може да почувства.

    Танцът е бил широко
разпространен в местния клуб „Casino Deportivo“, но бързо се навлиза и в други
клубове по плажовете, а по-късно и в столицата. Заедно със самия танц, популярна
става и фразата „Vamos a
hacer la rueda como en el Casino“, което означава „Хайде да танцуваме
rueda като в казиното“. Добивайки все по-голяма известност, танцът спомага за
образуването на групи „Rueda de Casino“, съставени от приятели, членове на
семейството и професионални танцьори. В края на 70-те години групите „Rueda de
Casino“ стават известни чрез прочутото телевизионно предаване „Para
Bailar“.

    В резултат
на режима на Фидел Кастро, много кубинци емигрират в САЩ, най-вече в района на
Маями. Те, разбира се, носят със себе си своята култура, включително най-различни
ястия, музика и танци. Така “Rueda de Casino”
започва бавно да навлиза в общността на салсата на Маями, а в края на 80-те и
началото на 90-те години тя се радва на огромна популярност. Въпреки това,
стилът на „Rueda de Casino“, който става модерен, е стил, малко по-различен от
първоначалната му форма. Rene Gueits,
основател на „Salsa Lovers“ през 1994 г., променя кубинския маниер на
руеда и я структурира. Стилът на Рене адаптира стъпките към “disco like“ форма, където Son, Cha-cha-cha
и Rumba
Guaguanco са напълно премахнати.

    От Маями, „Rueda de Casino“
се разпространява първо в големите градски центрове на САЩ, където живеят
повече латиноамериканци. Въпреки че по-голямата част от танцьорите са се научили от
учебната програма и репертоара в Маямски стил, много танцьори от Куба успяват
да разпространят оригиналната версия на танца по целия свят и най-вече в САЩ.

    През 2014
г. се провежда първата международна „Rueda de Casino Multi Flash Mob“, в която
хора от 67 страни, включително 199 града, танцуват едновременно. През 2017 г. събитието
 привлича 230 уникални групи. Разликите
между „Rueda de Casino“ в стил Маями и
кубинския такъв, са ярки и тези различия могат да се видят по време на
изпълненията на групите през 2017 г.

Описание

    Руеда използва движения на обикновената
салса, но също и движения, характерни само за нея.

    Широко разпространено е мнението, че
танцуващите на руеда трябва да извършват движенията напълно
синхронно. Това не винаги е точно така – когато четен брой двойки
изпълняват руеда, е възможно т.нар. „асинхронно” рутиране. В този случай
двойките с нечетни числа започват да се движат както при нормална руеда, докато
двойките с четни започват да се движат зад ритъма. В резултат на това се
получават две руеди, които танцуват една спрямо друга под командването на един
кантор. Смяната на партньорите става във всяка една от тях по техен
собствен начин.

    Има два стила на “Rueda de Casino”. “Rueda de Cuba” е първата и оригинална версия
на танца, водеща началото си от Куба. Тя се основава на движения от „Son“ и „Salsa casino“ танцова техника. “Rueda de Miami” е модифицирана версия,
създадена от танцьори в САЩ. Тя се базира на техниката и хореографията на
линейните салса стилове.

    Сама по
себе си думата руеда означава „колело“. Това, което прави руедата уникална е,
че танцуването става в кръг, в група, като участниците често си разменят
партньорите чрeз много и сложни фигури. Всички фигури си имат имена и се
обявяват от този, който води руедата. Често това се случва в много бърза
последователност. За много от фигурите има и специални знаци, за да могат танцуващите
да разберат какво следва в шумната обстановка на клубовете. Отстрани погледнато
този танц може да изглежда зашеметителен със сложността си и да наподобява един
организиран хаос. За щастие, обаче, той е толкова лесен, колкото и всеки друг
танц по двойки. Руедата може да е съвсем малка, състояща се само от две двойки
или голяма, в зависимост от свободното пространство. При липса на място може да
се танцува и руеда в руеда (кръг в кръга). Тази форма на салсата датира от
50-те години, когато се заражда по улиците и в домовете на кубинците.

    Хората
неправилно го наричат ​​“Casino rueda“
или „Cuban salsa“.
Произходът на така нареченото „казино“ идва от „casinos deportivos“. Води началото си от танцовите зали, където се
организират много social танци сред богатите – бели кубинци през средата на 20-ти век и нататък.

   Имената на движенията са предимно на
испански, други – на английски, а може и комбинация от двете – Spanglish, напр.
„Un fly“. Някои имена са известни в малко по-различни версии, лесно се
разпознават от испаноезичните танцьори, но могат да бъдат объркващи за
останалите. Въпреки че имената на повечето движения в момента са едни и същи в
цялата страна, различните градове в Куба използват свои собствени наименования.
Това е така, защото пионерите на „Rueda de Casino“ искат да попречат на другите
да участват в тяхната руеда. В наши дни може да се намерят много местни
варианти на самите повиквания. Те могат да се променят от град на град, или
дори от инструктор на инструктор.

    Може да срещнете танца като „Al Medio“ – затворен кръг с всички двойки, стъпвайки навън и
навътре от кръга, или от „Guapea“ – пристъпвайки
напред с вътрешния крак и назад с външния, допиращ се до кръга. Някои от
най-често срещаните движения в руеда са – Dame, Enchufle,
Vacila и Sombrero.
Сигналът за Sombrero, например, е докосване на върха на главата.

    Сцени на руеда може да видите във филма „Dance with me”, както и в документалния филм „La Salsa Cubana”.