Бачатата е танц, идващ от околностите на Доминиканската Република през първата половина на 20-ти век. Танцът е еволюирал от Кубинското „Bolero“, познат също така като „Bolero Campesino“. Бачатата е все по-популярна в цял свят, но не и еднаква.
Основите на танца са три стъпки с кубинско движение в ханша, последвани от „tap“ на 4-ти и 8-ми такт. Коленете са леко свити, така че танцуващия да може по-лесно да прави движения с ханша. Сами по себе си те са много важни, тъй като това е „душата“ на този танц. Обикновено, повечето от движенията на танцьорите са в долната част на тялото и много по-малко в горната. Оригиналната бачата от Доминиканската Република се състои от основни стъпки в такт от 8, движейки се в квадрат. С популяризирането на танца и преместването му към западния свят, той също се е опростил до 8 такта, но с движение от страна в страна или напред-назад. И двата варианта се състоят от три стъпки придружени от „tap“ или „pop“ на хълбока. Също така понякога те се заместват с т.нар. синкопация (syncopation). Това е стъпка между такта, подобна на cha-cha-cha. Използвайки „tap“ или „pop“ означава да танцуваш бачата с музиката (dancing bachata in the music), защото първата стъпка след „tap“ е на 1-ви бит.
Jose Manuel Calderon е записал първата бачата песен “Borracho de amor” през 1962 г. Жанрът смесва няколко стила – кубинския стил „Bolero“ с много африкански елементи от „Son“ и „Troubadour singing“ (традиция, идваща от Латинска Америка). През голяма част от историята на този танц доминиканския елит го е пренебрегвал и свързвал с изостаналостта и престъпността на селските райони. Дори през 80-те години бачатата е била мислена за прекалено вулгарна, сурова и селска, за да бъде излъчвана по телевизията и радиото. През 90-те тя претърпява инструментални промени – от акустични испански китари и „maracas“ в традиционната бачата към електрически китари в модерната. Промените продължават и през 21-ви век със създаването на „Urban Bachata“ стил от групите „Monchy y Alexandra“ и „Aventura“. С тези промени модерната бачата става интернационален феномен и днес тя е един от най-популярните стилове на латинската музика. Успява да изпревари дори салса и меренге в много от латиноамериканските зали.
Типичната бачата група се състои от седем инструмента – „Requinto“ (водеща китара), „Segunda“ (ритъм китара), електрическа, акустична и бас китари, бонго, както и „güira“. Смисъла на „Segunda“ китарата е да добавя синкопация към музиката. Групите обикновено изпълняват ясния стил на „Bolero“, която е водещата китара с повтаряеми акорди – една от отличителните характеристики на бачата. При смяната към бачата с основи на меренге перкусионистът сменя от бонго към тамбора удари. През 60-те и 70-те за свиренето на бачата се е използвало „maracas“ вместо „güira“. Това се променя през 80-те, когато бачатата се насочва към по-универсалния инструмент „güira“.
Стилове на Бачатата
Оригинална/Доминиканска
Началният бавен стил на бачата през 50-те, откъдето всичко започва, се е танцувал само в близък хват. Основни стъпки на бачатата са движенията в квадрат – страна и страна, напред и страна, страна и назад. Тези стъпки са взаимствани от „Bolero“ с лека промяна, използвайки синкопация и зависейки от настроението на танцьорите и характера на музиката.
Оригиналната доминиканска бачата се танцува в целия Карибски басейн. Също така става по-бърза в съответствие с по-бързата музика, добавяйки повече footwork, въртене, фигури и ритмични freestyle движения с алтернативи между близък (романтичен) и отворен хват (по-игрален, с повече стъпки и движения). Оригиналния стил се танцува с плавни движения в ханша и „tap“ na 4-тия бит – (1, 2, 3, Tap). В допълнение може да се добавя и приклякане между ритъма.
Tрадиционен
Към края на 80-те или началото на 90-те танцьорите и танцовите школи в Западния свят започват да използват по-лесен вариант на танцуване от страна в страна (вместо в квадрат). Най-вероятно това се дължи на неразбиране на първоначалните стъпки. Идеята на танцуването страна в страна е, че след всеки „tap“ се сменя посоката на движение. По-голямата част от styling-a на този танц идва от балните танци. Това е първия т.нар. стил „Fusion Style Bachata“.
Модерна
Нов „Fusion“ стил, датиращ от 2005 г. Смята се, че този стил идва от Испания, но както и останалите еволюции на стиловете, произхода му се дебатира. Основите му са същите както в традиционните с добавки на стилизиране от салса, танго, бразилската „Zouk-lambada“, бални танци и др. В този стил движението в горната част на тялото е много повече от традиционната бачата, но също така е съпроводена с движения в ханша и „tap“. Най-директното влияние на „Fusion Bachata“ идва от възприемането на салса въртенета. Съществува и по-модерна „Urban Bachata“, която включва елементи от HipHop.
Bachatango
Този стил е известен като „Bachata Tango“ и е подстил на модерната бачата с включени елементи от тангото. В него се съдържат украсяващите танца приклякания и ритници с елегантни завъртания и дълги паузи, типични за тангото. Това е романтичен стил, който се танцува в близък хват с партньора и набляга повече на чувствеността, а не толкова на краката.
Bachata Sensual
„Bachata Sensual” произлиза от Испания. Tя е микс между танц и театър със стриктни принципи на водене и следване. Обикновено този танц е интерпретация на музиката с движения в кръг и вълни на тялото, освен ако музиката няма силни и изявени удари, когато се използват приклякания.
Ballroom Bachata
Тази разновидност взаимства от „Fusion“, създадена от Запада най-вече за състезания с изключително изявени движения в ханша и стилизиране най-вече от балните танци. Използването му е предимно с цел състезания, вместо в social dancing.